Константин Кацаров – Автор

Моята библиотека

Моята библиотека. В страхотна ми стая. Много стара. Библиотеката. Роден съм доста след нея. След библиотеката в страхотната стая – единствената, чиито прозорци гледат към двора на къщата, в която живея. Книгите надживяха всички. Тези, които бяха създали библиотеката и тези, които се събираха на двора под асмата. Много е дълбоко чувството да докосваш книги, държани от хора, които отдавна ги няма. Говоря за книги, заради голямата библиотека, в страхотната ми стая, с изглед към асмата на двора.

Какво представлява животът! Нямам никаква представа. Надпревара? Може би. Струва ми се толкова мъдро да стоя на фотьойла и да съзерцавам живота през прозореца на стаята с оцелели книги…

Баща ми беше художник. Истински човек на изкуството, прекалено раним за нашата действителност. Като всяко дете аз му подражавах, защото ми беше кумир. Той беше подвижна енциклопедия. Имахме огромна библиотека. В онези времена във всеки дом имаше подобна библиотека. Както и да е… Та, четях много. Имах си ритуал: измивах си ръцете и вземах книгата в стаята си. Понякога не излизах с дни. Минавах за странен и – нали ти бях споменал, че открих мотивацията си много рано – като излезех разкървавявах носа на най-сладкодумния. После пак отивах да чета. Бях се превърнал в четящия хулиган. Четях предимно книги за живота на творци от различни времена.

Прочети повече ….

Моите книги в реда на тяхното издаване:

„Дрибъл“ – 2005 г.

Дебютната ми книга – Завист, омраза, алчност, жажда за излишни, но лъскави неща… всички тези груби прегради някъде вътре в нас, препречили пътя ни към чистото съзнание. А то, заклещено отзад, чака шанса си.

„Мутра“ – 2007 г.

История за двама братя и постъпки останали без лекарство. Ако Авторът не лъже, първообразът на единия е Христо Шопов. Текстът носи след себе си тежки последствия:   Неизлечимо приятелство – между Автора и Шопов. Проект за филм – „Пропаст“.

„Мутра“ Ауио – 2007 г.

Първият български аудио роман „Мутра“ – 2007 г. с гласовете на артистите Христо Шопов, Джоко Росич и др. История, текст, книга, роман… Едно от многото мисловни и словесни пътешествия, които пресичат съществуването ни. Сигурно ще го запомним завинаги, ако не го забравим на мига…

„Какавида“ – 2008 г.

В съавторство с Надежда Йорданова. Какавида е всеки един от нас, външността ни прикрива чувства и емоции, несбъднати желания и преживявания, които не винаги умеем да покажем на околните, или просто не желаем да го сторим. Премълчаното обаче е нашата истинска същност и търсим пътя да се превърнем в пеперуда.

„Пепел„- 2013 г.

Пепел е книга за едно чуждо ежедневие – ежедневието на момчетата от хрониките в криминалните страници на вестниците. Обикновено ежедневие: с техните си грижи, с техните си проблеми, с които се справят по тяхно му…

„Паралел“ – 2013 г.

Запознах се с човек. Досущ като мен. Написахме книга. Тази. После той отрече, че съществува. Доброволно се превърна в паралел. Уважих молбата му. Съгласих се, че току що съм прочел нещо, което го няма.

„Аз лъжецът“ – 2016 г.

Написахме я съвместно с Рени Камберова . „Аз лъжецът“ е красива лудост. Пътешествие на двама непознати към неосъществимото. Любима песен с изгорели ноти. Сън, заради който не искаш, никога повече да си буден. Не четете тази книга! Тя е само, споделена любов. Животът и без това е достатъчно сложен…

„Тиня и чест„- 2019 г.

В новата ми книга се говори за ЛЮБОВ и други екзистенциални кризи. В новата ми книга има много болка. И малко надежда. Разгръщате ли все още старите албуми с фотографии? Новата ми книга „Тиня и чест“ е един такъв албум…

Наличните издания на хартия можете да закупите тук

Музика ! Тя изразява това, което не може да бъде изказано с думи, но и не може да остане неизречено. Между другото, ненавиждам певците. Музиката е нещо толкова съвършено. Дори и най-добрият глас за мен е изпратен от дявола, за да я опорочи. Гледах как пръстите на Рафаел танцуват върху черно-белите клавиши и се унасях. Нормално ли беше човек така силно да желае чифт ръце и едни клавиши, като мен. Ако забогатеех неимоверно от прозата си, щях да  взема ръцете на Рафаел в моя дом. Клавиши щях да намеря.

Концертът мина успешно. Залата беше препълнена, а публиката доволна. Това беше единственият, но напълно достатъчен стимул, който ме подтикваше да продължавам…

Без да се бавя, се прибрах в стаята си в хотела на малкия град. Винаги правех така. Уединявах се с емоциите си. Начинът, по който самотата флиртуваше с мен когато изпаднех в подобни състояния, ме пленяваше. Задоволството в мен държеше все още сетивата ми в зависимостта на вече затихващата в съзнанието ми еуфория. Чувствах се предразположен да дам на света цялата си пристрастност към самия себе си.

Към моята музика

• 

• 

• 

Историята на моята музика започва през 1999 г. Съдбата Ни срещна.Трима музиканти, превърнали се в последствие в основата на рок група РЕНЕГАТ. Константин Кацаров, Стойо Попов, а малко по-късно и Тони Караатанасов.

В този състав създадохме песента „Сам“, която отбеляза началото на студийния рок проект. В първите години групата се представяше с името Константин Кацаров и РЕНЕГАТ, но в последствие остана само РЕНЕГАТ. 

Влез в канала на РЕНЕГАТ

Това е Вед!

Вед, знам, че закъснях, но ме гледай в очите, когато не ти говоря…

„Да дадеш кокал на куче не е великодушие. Великодушие е да си разделиш кокала с кучето, когато си също толкова гладен, колкото и него.“

Джек Лондон

• 

• 

• 

Запознайте се!

Колкото и да ти е беден речникът, ако държиш на някой, все ще намериш начин, чрез някакви звуци дори, той да те чуе. Според мен!
Кучетата го правят.

Може би заради това през целия си живот почти несъзнателно съм се стремял да отглеждам до себе си куче. Така чувствам, че за света все пак има няколко грама надежда.

Животните са несъвършени, те не умеят да бъдат лукави. Те приемат фактите и продължават рамо до рамо с теб. Ти си тяхното семейство, а женската може да има десетки… Говоря за света на кучетата! Кучето и клошаря ще приеме за свое семейство. И болния, и богатия. Не вярвам той да си тръгне от мен дори и някой да му обещае нечувано висок житейски стандарт. Според мен!

Слабите хора това не го могат. Защото имат поразклатено его. Но то не е его, а по-скоро овехтял пред срутване гредоред.
Слабите имат навика за щяло и нещяло да си ги мерят. Някакъв примитивен инстинкт. Факт!

Виж Ведбал в Книжарницата

Ако моето изкуство те е докоснало, ако искаш да поговорим, или да попеем заедно…. Добре дошъл на нашите събития!

• 

• 

•