Моята библиотека
Моята библиотека. В страхотна ми стая. Много стара. Библиотеката. Роден съм доста след нея. След библиотеката в страхотната стая – единствената, чиито прозорци гледат към двора на къщата, в която живея. Книгите надживяха всички. Тези, които бяха създали библиотеката и тези, които се събираха на двора под асмата. Много е дълбоко чувството да докосваш книги, държани от хора, които отдавна ги няма. Говоря за книги, заради голямата библиотека, в страхотната ми стая, с изглед към асмата на двора.
Какво представлява животът! Нямам никаква представа. Надпревара? Може би. Струва ми се толкова мъдро да стоя на фотьойла и да съзерцавам живота през прозореца на стаята с оцелели книги…
Баща ми беше художник. Истински човек на изкуството, прекалено раним за нашата действителност. Като всяко дете аз му подражавах, защото ми беше кумир. Той беше подвижна енциклопедия. Имахме огромна библиотека. В онези времена във всеки дом имаше подобна библиотека. Както и да е… Та, четях много. Имах си ритуал: измивах си ръцете и вземах книгата в стаята си. Понякога не излизах с дни. Минавах за странен и – нали ти бях споменал, че открих мотивацията си много рано – като излезех разкървавявах носа на най-сладкодумния. После пак отивах да чета. Бях се превърнал в четящия хулиган. Четях предимно книги за живота на творци от различни времена.