Аз лъжецът

Аз лъжецът

„Аз, лъжецът“ е красива лудост. Пътешествие на двама непознати към неосъществимото. Любима песен с изгорели ноти. Сън, заради който не искаш, никога повече да си буден. Не четете тази книга! Тя е само, споделена любов. Животът и без това е достатъчно сложен…

Константин Кацаров – Автора


Година на издаване: 2016

„Анита приключи разговора и се замисли. Макар и само чрез думите му, беше опознала доста добре Виктор през годините и знаеше колко бързо губи той интерес от бързо спечелените войни за надмощие. Колко лесно е да заинтригуваш някого и колко сладко е да изпиеш насладата от еднократната бурна среща. Сладко и кратко. Колко повече усилия се изискват години наред тихо, бавно и монотонно да доказваш на човека отсреща, че той е твърде важен и специален за теб, за да сведеш отношенията си с него до генитално триене. Анита обожаваше секса. И опитите ѝ да не мисли за секса, който можеше да има с Виктор, ѝ причиняваше болка безброй много пъти през годините. Сега бяха заедно и всичко беше различно. За нея винаги той е бил специален. Липсващата част от пъзела на нейната самодостатъчност.

Тя погледа към монитора на отворения лаптоп. Трябваше да се заеме с приготовленията за вечерта, но се спря и отново прочете писмото в електронната си поща. Не очакваше такъв отговор. В нашия свят рядко се случва някой да си признае, при това публично, че е лъжец. Това немислимо откровение привлече вниманието ѝ. Ето това беше ключовата дума. И най-елементарното действие в живота ни придобива небивала магичност щом бъде обвито във воала на мистерията.

Анита беше неуверена поради ред причини, но повече щеше да съжалява, ако не опита.“

Из „Аз лъжецът“

„Помислих си какъв ли би бил животът ми, ако не се бях променил. В началото изпитвах наслада, като новопостъпил регулировчик, който се наслаждава на реда, който въдворява с леки движения. После това стана начин на живот, пораснах. Разбрах, че съм извадил късмет и изпитвах благодарност. Бях станал по-малко изразителен от преди и по-малко емоционален, но много благодарен. На това се научих: да опозная себе си, да се погнуся от това, което съм, а после да го приема и да заживея с него, като извличам само нужните неща и да променя сетивата, с които приемах живеенето. Кое е нужно и кое не – аз решавах! Емоциите, които погубваха правилните ми преценки и ме превръщаха в купчина материя без цел и посока, аз свличах на дъното. Там те бяха безобидни и напълно контролируеми. На повърхността оставаха само мислите.“

из „Аз лъжецът“ – Константин Кацаров

Купи тук

Виж Паралел – роман

  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *