Вед

Това е Вед!

Вед, знам, че закъснях, но ме гледай в очите, когато не ти говоря…

„Да дадеш кокал на куче не е великодушие. Великодушие е да си разделиш кокала с кучето, когато си също толкова гладен, колкото и него.“

Джек Лондон

Запознайте се!

Колкото и да ти е беден речникът, ако държиш на някой, все ще намериш начин, чрез някакви звуци дори, той да те чуе. Според мен!
Кучетата го правят.

Може би заради това през целия си живот почти несъзнателно съм се стремял да отглеждам до себе си куче. Така чувствам, че за света все пак има няколко грама надежда.

Животните са несъвършени, те не умеят да бъдат лукави. Те приемат фактите и продължават рамо до рамо с теб. Ти си тяхното семейство, а женската може да има десетки… Говоря за света на кучетата! Кучето и клошаря ще приеме за свое семейство. И болния, и богатия. Не вярвам той да си тръгне от мен дори и някой да му обещае нечувано висок житейски стандарт. Според мен!

Слабите хора това не го могат. Защото имат поразклатено его. Но то не е его, а по-скоро овехтял пред срутване гредоред.
Слабите имат навика за щяло и нещяло да си ги мерят. Някакъв примитивен инстинкт. Факт!

Виж Ведбал в Книжарницата

  •  
    100
    Shares
  • 100
  •  
  •  
  •  
  •