Дрибъл

Из Дрибъл

Вдигна уморено ръка, но тя увисна във въздуха. Не, не искаше да докосва бъдещето, а и то едва ли съществуваше вече за него. Една огромна пустиня се бе проснала пред него и единственото, което можеше да различи в изпепелената пустош, бе миналото – само то можеше да го задържи на този свят. Само него можеше да види и да докосне, като една продължаваща реалност, не подвластна на изминалите години. Въздъхна и тръгна назад, към самото начало…“

Първо издание на Дрибъл: 2005 г.

Завист, омраза, алчност, жажда за излишни, но лъскави неща… всички тези груби прегради някъде вътре в нас, препречили пътя ни към чистото съзнание. А то, заклещено отзад, чака шанса си.

Успеем ли да срутим преградите, то с лекота ще ни отвори вратите, през които уж всеки ден минаваме, а все гледаме да не докоснем лепкавия прах по тях. Живеем в робско време, заключили сме душите си. Затисната от телата ни и от неистовите ни материални желания, душата ни лежи на дъното като осъдена. А ние търсим спасението, изкушени от идеята, че сме сами във Вселената.

Защото всичко невидимо вещае опасност: предпочитаме да загърбим съмненията и да се втурнем в пъстрата, забавна, лекомислена, безнадеждно материална суета.

Възхитени сме

от крещящата възможност да бъдем забелязани чрез безполезните си дрънкулки, докосвайки капката слава, загубена в безкрая. Явно е къде по – примамливо да потънем с глупав плясък в този безкрай, отколкото просто да го докоснем тихо и да оставим там две следи.

Първата фатална крачка е направена още в мига, в който се покрием в скъпи кожи, за да заличим следите на времето от телата си, и зачеркнем съвестта си като лош навик. Смазваме я под тежестта на лукса и триумфираме като победители. Бедата съвсем не е в това, че искаме да притежаваме нещо си, а в неистовите емоции, които изразходваме по този повод.

Впечатлението,

което ще направим с тях, е по – важно от самото им приложение, защото с тях сме неотразими. Че и децата си подтикваме към някакво облагодетелстване за сметка на някои наши уроци по морал в момент на умопомрачение: „Направи го, после цял живот ще си щракаш с пръсти!“ В дни, когато имунната система на нашия морал е на изкуствено дишане, неизбежно стигаме до така желаното „щракане с пръсти“.

Обезверихме се в опитите си да накараме околните да бъдат по – добри и по – честни от нас. И в безсилието си, като че ли намерихме спасителен остров за постъпките си: добротата се превърна в остър пристъп на шизофрения в нетрезво състояние. И как да повярваме на ближния, че ще е лоялен към нас, а току – що е продал без уговорки самия себе си?!

За да угодим на телата си

и да ги задоволим, непременно трябва да прекараме през калта душата си. И станахме красавци без никаква хигиена. Наличието на функционираща съвест стана непосилно бреме за простосмъртния. Логиката гласи: „Защо е необходимо да плащаш за нея всеки ден, при положение, че я използваш толкова рядко, и след като констатираш наличието й при свършен факт?“

Обезобразеното лице на несправедливостта е все по – близо до нас – даже вече не си слага и маската. А ние с неадекватното си бездействие просто подхранваме нейното самолюбие. Може би в момента тя е далече от теб, но когато един ден почука на вратата ти, ще се окажеш напълно неподготвен. Което ще е плод на нашите амортизирани взаимоотношения, превръщащи в лед и личните ни усещания за почтеност.

А понечим ли

пък да забравим за отровата в нас – вярвайки, заслепени от алчност, че тя ще е далеч от нашето охолство. Не забравяме ли, че кръговратът един ден обезателно ще ни запрати във вонящата яма, която сами си дълбаем сега?

Живеем във време, в което границата между убиеца и самоубиеца почти не съществува. Стоим пред дилемата на съществуването си уморени и подтиснати. Вече сме вложили и последните си сили, за да държим очите си широко отворени с вярата, че в това е шансът да зърнем отговора сред купищата разлагаща се материя… Какво ще загубим, ако за миг повярваме, че отговорът наистина е близо, но за да го докоснем трябва просто да затворим очи…

Може би…

Виж повече във FB за романа Дрибъл

Виж „Мутра“ продължение на Дрибъл

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *