Жената чудо

Жената чудо

разказ от Константин Кацаров

Не обичам да излизам от къщи. Никога не съм обичал. Само когато се налага. Още от дете. Тази моя психическа съвършеност винаги ми е създавала проблеми в интимния аспект на живота ми. Обаче жените не харесват домошари. Аз пък не харесвам жени, които ме насилват да излизам. В мътилката на това противоборство, през годините много мои връзки пропаднаха. Никога не излизам по време на празници.

Не симпатизирам и на масовите мероприятия. Като дете ми намалиха поведението, защото избягах от манифестация на 24 май. Носех в ръката си гълъбче. Картонено. Не бяха броили гълъбите в разгара на празника – един съученик ме беше предал. Съвестен. Верен на партията. Ятак. Не можеш да имаш дезертьор като мен за приятел. Празниците не са ми симпатични. Не приемам да се радвам по команда. А от смесването с тълпата изпитвам физическа болка. Не че се правя на различен, просто ми е трудно да се примиря със свят от еднакви. Нова година, Коледа, Ден на влюбените, Ден на жената, Ден на студента, Ден на бащата, Ден на духовете… Орди от празнуващи по команда. Все едно са тръгнали на заколение. Все едно преди това някой им е налагал с бич да не празнуват.

Тежък грим, нова прическа и най-лъскавите доспехи.

Дразнещо е жена ти да изглежда съблазнително единствено по време на празници. Много обичам да съм си вкъщи по анцуг. Не само по празници. Изобщо обичам да съм по анцуг. Много удобна дреха. Предразполага към нехайство. И не напряга така, както официалните дрехи. Не винаги обаче е било така. Преди бях по-страхлив. Като млад. Но се прикривах, защото смятах, че с дефекта ми под мишница няма да мога да си намеря приятелка. Бях останал с впечатлението, че всички момичета обичат повече да са на улицата, отколкото вкъщи. За някои бях прав… Стисках зъби и винаги излизах с усмивка. На всеки празник. И стоях, докато ѝ се размаже гримът. Съобразявах се с етикета, че на празник се празнува. За да не я изгубя.

Мина време и размислих. С годините нещата се завъртяха и взех да използвам повече по-пасивната до този момент част от тялото си – горната. С времето. С опита. С количеството провалени заради празниците връзки зад гърба ми. Превърнах в свой навик, когато се запозная с някое момиче, което харесвам, веднага да ѝ кажа какво точно представлявам. Много е романтично да си легнат с теб, а не с онзи, на когото си се правил години наред. Оказа се, че има жени, които се поддържат и в делничните дни. И не ме карат да излизам по празниците. И не ми натякват, че имам анцуг за всеки ден от седмицата.

Щом си говорим,

значи сте умни и знаете, че в една връзка не е от значение само умението да предизвикаш у другия физически оргазъм. Разбира се, че е хубаво телата да имат добра комуникация помежду си, но не мога да възприемам най-добрия приятел на мъжа като ресторант, който посещаваш, единствено когато си гладен. С каквито очи гледаш на жената, такова отношение и ще получиш. Накарай я да се почувства като екскурзовод и се отпусни да те води по места, на които тя знае, че не си бил. Накарай я да се почувства значима, полезна и интересна. Но не защото трябва, а защото ти е необходим щастлив приятел до теб. Това автоматично ще компенсира психическа „неизправност“ като моята например.

Сексът спасява нещата до време, когато с партньора ти не си пасвате. Но сексът с жена, с която си приличате, е незаменим и продължителен. Сваляш си картите, тя ги разглежда и си взема една. После нямаш угризения заради собствения ѝ избор. Иначе ми се е случвало и да ми харесат картите, а после започват да недоволстват. – Защо – питам аз? – Защото се надявах да се промениш. И аз се чувствам като ескимос на социални помощи. Всъщност не ми е харесала картите, а се е надявала да ми се случи друго раздаване. Веднага прекратявам играта. Защото човекът, с когото си пасвате, те чака някъде, нали?

За мен Нова година не е дуелиране между тоалети и звездите на хотела, в който си отседнал, а уют, интимност, приятелство, удобни дрехи и чаши червено вино. И само две свещи, за да прикриват голотата. И смуут джаз… Но аз казвам какъв съм, а не кое е правилно. Когато с някого си приличате – нямаш грешен ход. Когато тръгнеш да се променяш заради някого, който тепърва иска да се напасвате – е празен ход.

Животът е феномен

Дълги години лъжех за себе си, за да се харесам на другите. Започнах да казвам истината и всички около мен решиха, че не спирам да лъжа. Всички знаем, че щастието стои само от едната страна на избора. То не е въжеиграч. Сами трябва да решим – дали да се предадем, или да продължим да вярваме в чудеса. Да се примирим да живеем с някого, който просто ни понася, или да рискуваме, поемайки по път към някого, който ще ни харесва. Напълно е възможно да намериш някого, който харесва татуировки, обича кучета и не му се излиза по време на празници…

Купи моя книга тук

Прочетете за моите книги тук

  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

One Reply to “Жената чудо”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *