За кучетата и хората

За кучетата и хората

Размисли от Константин Кацаров

Смелостта винаги ми е създавала поводи за размисъл. Но в по-незрелите ми години. Сега темата за нея ми се струва доста предъвкана.
Светът е пълен с цитати за смелостта, докато сестра ѝ – Пепеляшката слабост, е някак по-пренебрегвана.
По-слабите винаги са ми били по-интересни за анализиране.


Реших да дефинирам слабостта. За себе си. Единствено за лично ползване. За да я допускам по рядко в живота си. Ако имам достатъчно смелост, разбира се…
И да я разпознавам у другите.
Едно време отделях много време на чуждите слабости. Сега съм концентриран предимно върху своите и отбягвам хора, чиито слабости ми се струват нелечими.
Това ги дразни. Че ги отбягвам. Мен не знам, защо не ме дразни?
Слабост е да шикалкавиш. Според мен де!

Да искаш да кажеш нещо на някой, но да го изричаш пред друг. И после да му се сърдиш на този някой, че завалията нямал очи и уши на гърба си, за да те разбере.
Колкото и да ти е беден речникът, ако държиш на някой, все ще намериш начин, чрез някакви звуци дори, той да те чуе. Според мен!

Кучетата го правят.

Може би заради това през целия си живот почти несъзнателно съм се стремял да отглеждам до себе си куче. Така чувствам, че за света все пак има няколко грама надежда. Просто размишлявам на глас.
Дори и женска да се появи, кучето никога няма да те изостави. Но животните са несъвършени, те не умеят да бъдат лукави. Те приемат фактите и продължават рамо до рамо с теб. Ти си тяхното семейство, а женската може да има десетки… Говоря за света на кучетата! Кучето и клошаря ще приеме за свое семейство. И болния, и богатия. Не вярвам Вед да си тръгне от мен дори и някой да му обещае нечувано висок житейски стандарт. Според мен!

Слабите хора това не го могат. Защото имат поразклатено его. Но то не е его, а по-скоро овехтял пред срутване гредоред.
Слабите имат навика за щяло и нещяло да си ги мерят. Някакъв примитивен инстинкт. Факт!


Слабите хора се съпротивляват, когато им кажеш нещо, за което те не са съгласни. Не го приемат. Не искат. Не ги устройва. Търсят под вола теле и друг да им е виновен, че нещата стоят малко по-иначе от това, което на тях примерно им се е искало. Приемат диагнозата като лично поражение, а не като не злонамерен факт.
Слабаците обичат да властват. Дори и да няма над какво и кого, те все някак си ще се самозадоволят. Според мен!

Слабите обичат да са гневни

– там, където номерът ще мине. Да наставляват. Дори обичат да поучават някой с опит в пъти по-голям от техния. Това е много често срещана диагноза в съвременния ни бит. Да разбираш от всичко и за всичко да даваш акъл. Така мисля! На други места са по-равни и от най-равното. Виждал съм го.
Слабите обичат да се налагат. Ако нещо не стане на тяхната, те ще направят куп поразии, но да са отгоре. Но над какво – над собственото си бунище?! Камо ли капчица щастие, те у бедняка да са съзрели.


Изброеното от мен, не са просто слабости, а забити като трески под ноктите комплекси. Безсилие. Според мен!
Слабост е да се опитваш да си наставник в нечий живот, в който няма място за теб.
Да преиначаваш споделени думи, за да навредиш.
Ако диалогът е смелост – хора, говорете помежду си. Говорете… Общувайте. Моля ви!

Константин Кацаров – Автор

Виж моите книги с цени

  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *