Мъртъвци сред оцелели книги

Откъс от романа „Тиня и чест“

Ирена, плачейки, посегна да ме удари. Беше разстроена. Хормони…
В кафето имаше само две възрастни дами, които нищо не разбраха. Бяха вглъбени в разговора си. Силвия, която не познавах, беше казала на Ирена, че съм ѝ изневерил с Катерина. Силвия и Катерина били първи приятелки. Втората споделила тайната си на първата. Приятелите по навик се предоверяват…

Силвия беше разказала на Ирена за изневярата ми с Катерина единствено, за да я защити. От мен. Предпазвала семействата и на двете от неподходящ човек. Харесвам загрижените хора. Обичам да им стискам ръцете. И врата.Така, добрата фея предала едната и разбъркала хормоните на другата. Омръзнало ми е от добронамерени подлеци. Според мен го беше направила, за да си направи кефа. И защото не ѝ връзваше някой „неподходящ“. Така предполагам. Не я познавам. Поисках от Ирена телефона на Силвия.

Даде ми го веднага.

Обадих ѝ се. Не, за да се караме. От любопитство. Искам да откривам нови хоризонти в човешката психика. Казах ѝ какво мисля за нея, а тя нещо се задъха. Сякаш ѝ пресъхна устата. Започна да се оправдава, че станало съвсем случайно. Гласът ѝ наподобяваше сигнал за въздушна тревога. Но на бавни обороти. Казах ѝ да вземе половинка бета блокер и затворих. После се сетих коя е. Една, дето бях чувал, че много тренира и много интриги заплита. Външният ѝ вид наподобяваше несполучлив проект на скулптор на мъжко тяло.

Откакто се помня все някой някого от друг предпазва. И оставя след себе си купища боклук. И все дават съвети кой за какво точно не става. Повечето загрижени са от женски пол. Но има и загрижени мъже, с женски черти и отношение към околните като към дамски превръзки. Просто метафора…

Рядко ми се е случвало някой да ме препоръча.

Като правилен мъж. Ако пък го стори, после ми го изкарва през носа. Чувствам се привилегирован да живея в такава човеколюбива среда. Свикнете да не споделяте нищо с никой. За да ви е по – спокойно. Дори и с този, когото обичате. Любовта не трае вечно. След нея може не да ви стигне простора, за да проснете всички кирливи ризи, които като духове ще изскочат от пресъхналото езеро на дехидратираната ви вече любов. Казвам ви го от опит. Не, че вие си нямате достатъчно опит, но аз имам претенциите да съм един от най-споделящите живи хора на планетата. Ирена искаше да каже на мъжа си за връзката ни. Виждаше светло бъдеще с мен а аз само мъка. Днес щях да я разубедя.

С Ирена не сме правили секс повече от месец. Това съсипа хормоните, изграждащи психиката ѝ, а не вероятността да съм и изневерил с Катерина. Откажи на някой секс и започни да рисуваш. Ненавистта му. Не мога повече да правя секс с нея. Тялото ми не може. Само при мисълта да си споделяме еротика, психиката ми започва да се посипва по пода на ситни мъниста. Вече не мога да участвам в това. Светът е оргия. Публична екзекуция на целомъдрието. Всеки ден се създават и погребват връзки.

Вече не искам да бъда интимен на случаен принцип.

Пука ми за душата ми. Тялото ми вече започва да овехтява. Скоро ме попитаха, какво предпочитам – дълъг живот без съвест, или кратък с нея. Съвестта е превозното средство на душата. Останалото е индивидуален избор – кой в какво и как ще се вози. Влюбен съм. В Мадлен. Запознахме се на едно погребение. Никой още не знае за нас. Затова, че се срещаме. Все още никой не я е предпазил от мен. Тя сама знае, че трябва да се пази. Каза ми го.

Приятно е да се сближаваш с интелигентна жена. Семейна е. Мисля, че ѝ е за първи път. Да изневерява. Още не сме правили секс. Едното няма нищо общо с другото.
Тя не иска да е поредната. Аз също. Не се и натискам да правим секс. Имам чувството, че през живота си съм правил секс повече, отколкото съм си мил зъбите. А ги мия поне по два пъти на ден. Такова е усещането – истината е друга…

Дори самата дума секс не ми допада. Секс прави и колбасаря и кучето, и паякът. Аз искам да бъда интимен. С жена. Така сякаш извършвам ритуал. Да, точно така си го представям. Дъх, допир, сливане, бягство, полет, трепет, преплитане, екстаз…. Все думи, с които изобщо не мога да опиша това, от което имам нужда. Все едно да четеш евангелие. Не искам да съм донор на оргазми, а екзорсист, пречистващ някого обладан от демон. Стъпка по стъпка.

Прибрах се и изключих телефона.

Скрих колата в гаража, за да не я вижда никой от пътя. Обичам, когато се прибера, да не съм си у нас…
Имам страхотна стая. С огромна библиотека. Много стара. Библиотеката. Роден съм доста след нея. След библиотеката в страхотната стая – единствената, чиито прозорци гледат към двора на къщата, в която живея. Седнах във фотьойла. Задуха лек вятър навън. Разбрах го по листата на асмата.

Книгите надживяха всички.

Тези, които бяха създали библиотеката и тези, които се събираха на двора под асмата. В детството ми по двора се движеха много хора. Едно време имаше големи компании. Сега не чувам да има такива. Живеем във време, в което многолюдното приятелство е трудно за поддръжка. Има вирус по хората. Такъв, който ни кара да се делим. По-скоро вирусът уби онова, което ни караше преди да се събираме. Сега двама се снимат пред салата с чаши и качват снимката във фейса.
Много е дълбоко чувството да докосваш книги, държани от хора, които отдавна ги няма. Говоря за книги, заради голямата библиотека, в страхотната ми стая, с изглед към асмата на двора.

Трябва да се подредя. Повече да нямам и по-малко да имам. Защото липсата е по-щедра. Имането е алчно. Не е редно на четиридесет да си духовно копие на себе си, когато си бил на двадесет. Длъжен си да се развиваш. Заради скока след края. Така си мисля. Трябва да се научим да оцеляваме като книгите. Не физически.
Умората от изминатия път не е само физическа величина. Не трябва. Умората те кара да забавиш. Да се огледаш. Да размислиш. Да не претупаш.

Смрачаваше се…

Какво представлява животът! Нямам никаква представа. Надпревара? Може би. Струва ми се толкова мъдро да стоя на фотьойла и да съзерцавам живота през прозореца на стаята с оцелели книги…

Купи моя книги тук

Виж моите книги тук

  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

3 Replies to “Мъртъвци сред оцелели книги”

  1. I love this write up thank you. I am a friend of Nada and she shared your site with our group. I just took a shaman course and without realizing it have been on a path slowly leading me into Shaman work. I am not sure how to see it all and use what I am learning but your message really helped me to put a lot of the missing pieces together, thank you and Namaste Beautiful message <3 Andromache Wheeler Gine

  2. Hi there. I found your website via Google even as searching for a comparable topic, your web site came up. It appears good. I have bookmarked it in my google bookmarks to visit then. Atlante Bink Margeaux

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *