Псета в тъмното

Фотограф: Rumen Kurtev Jimara / Румен Куртев Джимара

Псета в тъмното

Разказ от Константин Кацаров

Навън в мрака се разхождат непознати мъже. Не крият лицата си. Сензорите засичат движението и ги осветяват. Това не ги притеснява.Така е, когато в живота ти се натрупат определен брой ненаказани действия. Мислиш се за неуязвим. Самоуверени са. Самонадеяни. Дошли са за разплата.

Единият от глутницата навън го познавам. По-рано днес пред мен удари жена. Напълно непозната. Не обичам да се бъркам в чужди работи. Стояха на пътя ми. Напоследък все по-рядко влизам с някой в конфликт. Изисква се много енергия. Аз предпочитам да я изразходвам за друго. Да, личен избор. Сега съм уморен от свади, но някога, в този си живот, бях доста злобен. Жените харесват рицари. На това място по пътя и точно в този момент май бях последният.

Все повече

не ми се общува по познатия, примитивен, вулгарен, арогантен, циничен начин. По погрешния начин. Излязох от колата и го спрях. Някакво конте. Сега беше събрал шайката си. Не беше сигурен дали съм тук, но пътят, по който се срещнахме днес през деня, води насам. Оглеждат всичко и надничат през прозорците. На метър от тях съм, но не ме забелязват. В стаята е тъмно. Не се крия, но изгасих свещта. От учтивост. Не съм си у дома. Осветяват вътре с фенери.

Пистолетът ми е зареден и лежи върху масата до затворения лаптоп. Спрях да пиша заради псетата навън. Не съм раздразнен. Не искам никого да нараня. Ще е лесно. Ако ме видят, ще изляза навън и ще трябва да ги застрелям. После ще има дело и излишни разправии. За мен и за гостоприемния ми домакин. Ще му навлека куп неприятности. Зле е някой да ти предостави дома си, а ти да му посееш пред прага мъртъвци.Тръгнаха си. Така мисля. Лицата им са в паметта на камерите, които ги заснеха. Прекалено си вярваха. Виждал съм много такива. После влизат в учебниците по вежлива риторика.

Днес фирмата чества годишнина.

Лачено парти в един от хотелите на холдинга. Пропуснах шоуто. Преди ми беше интересно. Алкохол, лачени дрехи, гадна музика и усмивки за харчене. После – секс, размазан грим и разхвърляни дрехи до бутилка вино.
Всички са много щастливи и говорят големи думи за мястото, където работят. Защото парите са добри. Ако нещо се случи – край. Знам, че е напълно в реда на нещата, но не ми се гледат толкова много на брой потенциални дезертьори. Всеки си гледа интереса. Не казах лицемери. Все по-малко думи ми се казват.
А и не ми се слагат лачени дрехи. Просто не са ми удобни.

Собственикът на къщата е в чужбина. Барбадос. Никога не съм ходил там. Адвокатът ми изпрати снимка, на която е по джапанки. Собственикът на къщата, в която се намирам в момента, е адвокат. Старо куче. Никога не съм използвал услугите му. Старая се да не се глезя с нечии услуги. Развалят флората на добрите взаимоотношения. В съвременния бит е така. В живота ми има върволица от хора, с които сме си вършили много услуги. Сега не се понасяме. С адвоката почти не се познаваме, но много добре се разбираме. Ето, изпраща ми снимка, а аз съм в неговата къща. Често съм тук, но не ми го натяква. Дори сам ме кани.

Днес пристигнах.

В момента минава полунощ. Зимата си отива. В гората съм и всичко е тихо. Къщата се намира в гората. Чувам единствено дишането на Вед. Спи. Спокоен е. Има всичко. Мен. Не ми се спи. Будува ми се. Съзнанието ми е като магнит за всичко, което ме заобикаля. Крадец е на мигове. Всяка мисъл го възбужда. Отвлича я и я дели на две. Бавно превръща главата ми в кошер за своите сбирки.
Спах четири дни сам в една стая. Нямаше нищо в нея. Само прозорец. Нищо за четене или гледане. Заради едни изследвания бях там. Трябваше дните да са пет, но гайгеровият брояч ме пусна ден по-рано. Благодаря! Много мило!

Пия розе. Взе да ме хваща. Много е приятно. Гледам през прозореца без нищо да виждам. Фантазирам си на черен екран. Нощ е.
Уморен съм да вървя, но съм много издръжлив да мисля. Не се спирам даже за миг. Влече ме някаква точка. Не знам дали е крайна, но ми прилича на основна. Никоя пътека в гората не води до нея. Отне ми време да го разбера. Реда пасианс. Уча се и напредвам.

Отворих лаптопа. Искам да се обоснова относно последната сцена, която написах. Отново спрях. Заради шума от стъпките по стълбите.
Тя спеше над мен. На втория етаж. Тук е на сигурно място. Колата ù е прибрана в гаража. Онзи няма как да я е видял. Вероятно нещо я беше събудило.
– Той беше, нали? – прошепна.

Въпреки усилията ù,

Вед се събуди. Обичам фините криминални истории. Гора, къща, жена, мъж с непривично за вида му хоби, куче, вино и глутница псета навън. Разкошно!
– Предполагам. – отвърнах.
– Скарахме се, защото…
– Недей. Ти имаше нужда от помощ, а той от съвест.
– Изпитвам вина…
– Колата ти е в гаража. Не ми се излиза да те изпращам.
– Не искам да си тръгвам.
– Добре. Остани.
– Има ли вино за мен?
– Има достатъчно.

Налях ù, а тя отпи. Огледах я. Свещта променяше лицето ù. Създаваше различни образи. Колко естествено. Светлината от свещ разобличава… Не ме интересуваше чия собственост е жената до мен и защо, и на каква цена се е отдала. Трябва ми място в главата за моите си истории.

Моите издания

Моите книги в книжарницата

  •  
    99
    Shares
  • 58
  •  
  •  
  • 26
  • 15

One Reply to “Псета в тъмното”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *