Пепел откъс

Откъс от романа Пепел

В осем часа вечерта вече седях в кафенето. Беше пълно. Светлината силно приглушена, а шумът – голям. Седях в края на бара, сам и алиениран.  Оттам виждах прекрасно мястото, което бях резервирал, но не можех да наблюдавам входа на заведението. Не беше фатално. Пиех бира и чаках. Бях в сянка и  почти незабележим за околните.Изтекоха петнадесет минути след уреченото време, но нищо не се случи. Реших да изчакам още малко и да си платя сметката. Може би все още не беше се престрашила. Въпреки че прие, възможно бе впоследствие да размисли. Щеше да бъде нормална реакция от нейна страна. Контактувахме по този начин – чрез съобщения – вече няколко седмици. Не смятам, че знаеше кой съм, обаче привличането го имаше.

Вдигнах ръка към бармана, но той не ме видя. Нали исках точно това – да бъда незабележим. Оставих една банкнота пред мен и се обърнах за последно. Там някой беше дошъл. 

Мястото на нашата среща представляваше  малка тъмна ниша до бара, към която можеше да се придвижиш и от двете страни, но никой не го използваше, защото беше прекалено тясно и неудобно. Загледах се малко по-продължително, за да различа в задимения полумрак контурите на фигурата, която стоеше там. Установих, че е на жена.

Стоеше с гръб към мен

както се бяхме уговорили. Имаше малък риск и да стане грешка, затова реших да не избързвам. Надигнах се от високия стол и пристъпих леко встрани. Бях на няколко крачки от нея. Огледах я спокойно. Вече бях сигурен, че не греша, или почти.  Приближих още. Никой не гледаше към нас. Деляха ни две педи, а още не бе усетила присъствието ми.

Първо усетих мириса й, след това се убедих, че е тя по извивките на врата. Косата й беше хваната назад. Бях на косъм от нея, на секунда от това да докосна с пръсти талията й. Тя за миг се стресна и аз реших, че ще се извърне назад, но не го направи. Остана неподвижна на мястото си. Доближих главата си към нейната и лицето ми докосна косите й.

Устните ми доближиха шията й встрани. Тя усети топлината на дъха ми и леко потръпна. После отдръпнах глава и леко допрях тялото си в нейното. Носеше панталон с ниска талия от тънък плат. Показалците и на двете ми ръце опряха в бедрата й. Леко ги плъзнах нагоре и постепенно обхванах голата й талия с длани – без натиск. Побутнах я леко към мен и тя се подчини. Телата ни бяха едно в друго. Плъзнах ръце и докоснах пръстите си върху корема й.

Сведох глава

и усетих с устните си мекотата на шията й. Тя реагира – притисна се в мен. Спуснах ръцете си надолу и докоснох с пръсти края на панталона й, притиснах леко плътта и промуших  ръката си под колана. Тя трепна и хвана ръцете ми. Спрях се, а тя задържа ръцете си върху моите. Тялото й беше прилепнало в мен и аз ясно усещах твърдостта му и неговия пулс. Усещах, че двубоят, който водя със завладялата ме възбуда, става неравностоен. Спуснах още малко ръцете си надолу. Тя не махна своите, но не ме възпря. Погалих мястото, до което бях стигнал и я целунах по шията. Отдръпнах се от нея рязко, но внимателно, и се отдалечих.

Излязох от заведението, обвит в пламъци, и се качих в колата. След няколка минути бях извън града.

Откъс от Пепел на Константин Кацаров

Моите издания