Тиня и чест

В новата ми книга се говори за ЛЮБОВ и други екзистенциални кризи. В новата ми книга има много болка. И малко надежда. Разгръщате ли все още старите албуми с фотографии? Новата ми книга „Тиня и чест“ е един такъв албум…

Константин Кацаров – Автора

Година на издаване: 2019 г.

 „Хората имат три живота – публичен, личен и таен.“

Маркес

Чест и тиня

Моят сиво-син американски питбул териер Бандит беше вперил сините си детски очи в лицето ми. Така може да те гледа само жена, която те обича, или собственото ти дете. Седях върху спалнята, а мисълта ми беше хвърлила котва. Не помръдваше. Беше се разтегнала до неузнаваемост, за да се измъкне, и пак не успя.

Преди час лежах по корем върху същата тази спалня. Когато телефонът ù иззвъня, усетих в устата си мирис на гнило. Дежавю. Вече бях буден, но не помръднах. За разлика от мен, Дара можеше да спи, сякаш е в кома. Чак по-късно разбрах защо звънът ме напрегна – имал съм предчувствие. По-късно винаги е различно и никак не е обективно. Случвало ли ви се е да мразите даден момент все едно е човек? На мен да. Случи ми се днес. Нищо не можеш да мразиш повече от ближния си.

Не я погледнах, когато тихо изстена. Не посмях, а и не знаех как. Като че ли нямаше да се случи, ако останех в същата поза, без да казвам нищо. Може би не искаше да ме събуди или се правеше на силна. Лежах от външната страна, така че Дара ме прескочи внимателно, облече се набързо и излезе. Чух външната врата внимателно да се затваря. Едва доловимите движения сътворяват магията. Да си фин, когато душата ти я изтезават – тогава си избран.

Не съм слабак, но ми се прииска да е друго. Презирах факта, че човек, на когото държа, го боли. Всичко стана ужасно бързо. Малко по-късно сините очи на Бандит опитваха да проникнат в мен. Налагаше се заедно да приветстваме един от онези претенциозни, суетни и непредсказуеми дни, които си бяха наумили на всяка цена да впечатлят.

* * * * * *

Многото връзки с предизвестен край сдъвкват чувствителността. С Дара се запознахме, когато се смятах за изплют от живота. Накара ме да гледам на нея като на дъждовна буря от терасата на уютен дом. Не ѝ трябваше много време, за да разбере, че съм неподходящият. Но на сърцето ù му бе чужда логиката на ума.

Вярата е стопляща, а Дара вярваше в мен, както никой друг на този свят. Да изкъпеш изцапаното си от лъжи тяло в нечия вяра е равнозначно на прераждане. Дара беше различна, никога не бях срещал подобна. Никой от вас не би ме разбрал, ако не е срещал подобна вяра. Тя не би ме предала за нищо на света. Не го твърдя от наивност. Бях обичал много жени срещу далеч по-малко подкрепа. Една дори ми се закле, че всеки мой враг е и неин. После я видях да го „прегръща“.

Проблемите на Дара с мен не закъсняха. Вратите на затвора се заключиха и останах сам в тъмнината – с кофа вместо нужник и одеяло върху цимента вместо легло. Онези си въобразяваха, че ще си призная. Това е толкоз просто и логично… Глупаци! Не знаеха, че имам коз – вън ме чакаше Дара. От всички хора на цялата планета, тя си бе избрала точно мен, за да ме чака. И ме дочака, докато ми върнат светлината. Гледах я право в очите, докато заспивах до нея върху удобното легло. Не бях виждал нищо по-красиво и изпитвах благодарност. Беше в деветият месец. След няколко часа станах баща за втори път.

* * * * * *

Без да помръдвам, стоях срещу синята бездна в очите на животното пред мен. Успях да изтегля котвата на мислите си и с Бандит излязохме от дома ни.

Можех да си позволя безцелно да карам колата, тъй като нямах работа днес. В обществения ми живот събирах пари от длъжници, това работех. Всеки очакваше нещо материално от някого. Хората се мамят непрестанно.

Ненадейно забелязах, че покрай мен минава един от тях. Дължеше ми пари от много време. С маневри го принудих да спре и слязох изнервен. Беше едър мъж с едри проблеми – не само с наднорменото тегло, но и с хазарта. Нямаше воля, а и аз го чаках твърде дълго. Днес щях да го нараня, спрях го единствено с тази цел. Познавах и много харесвах семейството му – жена му, децата. Даже за него бях сигурен, че е добър човек. Само дето ненавиждах измамниците. Стоях насреща му безмълвен и го гледах право в очите. Очакваше да го ударя и очакванията му щяха да се изпълнят.

Не!

Обърнах се, когато долових, че от окото му всеки момент ще се отрони сълза. Можеше да е само днес, но нямаше да бъда роб на този меркантилен свят. Повярвал съм на онзи, ограбил ме е, излъгал, подвел, унижил… Много важно. Това ли е драма? В този прогнил и червив, самовлюбен ден никой нямаше да нараня. Обхвана ме несвойствена доброта.

Из „Тиня и чест“

Купи тук

Виж  „Аз лъжецът“

Виж повече във FB за „Тиня и чест“

  •  
    100
    Shares
  • 100
  •  
  •  
  •  
  •  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *