Турбуленция

Турбуленция – разказ от Константин Кацаров

Намирам се в емоционална турбуленция. Интересно състояние, при което първоначално изпадаш в паника, като при падане от високо, а после на порции получаваш прозрения – все едно си изпил някакво хапче на истината.


Вчера се разходих из махалата. Не съм го правил от години. Просто спирам колата пред нас, влизам в къщата, говоря си с нашите и после, отново с колата, се спускам по нанадолнището в някаква посока. От години все едно и също. Вчера обаче изпитах някакво безпокойство, без точни и ясни контури. Страх, че върша нещо не както трябва. Че вредя на някой близък или пък захвърлям нещо ценно. Но до безпокойството тихо притиска дъх малкото тяло на втренчена в мене надежда. Сравнено с нея, безпокойство ми се струва някак вулгарно и цинично. Натрапва ми се само някак изкуствено. Преиграва гадината.
Стимулиращо е, когато започнеш да определяш нещата не по техния ръст, а по достойнствата им. Достойнството е нещо, което не се вижда, но много ти личи, когато го нямаш.


Подразнен от тази своя досегашна небрежност, точно в този момент реших да се поразходя. Заключих колата и се спуснах надолу, без да вляза в родната къща. Сам. Сам, както съм бил през по-голямата част от живота си. Мисълта ми се запромъква през обраслите с плевели спомени, застинали по ъглите на познатите улици. Усмихнах се, зарадван, че са още живи – спомените ми се раздвижиха и дори вдигнаха шум, като тичащи след топка хлапета. Вероятно се радваха да ме видят, уверено крачещ по тротоара редом с тях. Красиво е чувството, когато разбереш, че някой, на когото държиш, не те е забравил.
Само къщите бяха различни – бяха по-млади и стройни.


Видях един приятел.

Разпознах го веднага. Бяхме неразделни в детството си. Подминах го, без да го заговоря. Той не ме позна. Преди беше най-красивото момче в махалата, но без време беше видял грозната страна на живота. Сега той приличаше на изпепелена, някога горда постройка. От майка ми разбрах, че е изгубил петгодишното си дете. Не знам дали е възможно да се възстановиш след такъв житейски „пожар“…
Точно тогава в мене нещо се счупи. Но не жизненоважна част, а непотребен елемент, който ми беше в тежест от години. Сякаш беше заседнал и ми пречеше да дишам. Счупи се и после всичко се разлюля. Изпитах глад да разбера причината – сетивата ми изпаднаха в „кулинарен“ шок.


Съзнанието ми се въоръжи с нещо като много мощен микроскоп, и вече различавах всяка нишка, изтъкала живота ми. Първоначалното чувство е неприятно, но се свиква. Сянката на съществото ми се оказа, неочаквано за мен, повърхностна и дребнава. Но пък, въоръжен с „микроскопа“, можех да отстрелям с лекота предишното си невежество.
Погледнато под микроскоп, едно листо придобива и съдържание.
Не поисках да се върна назад, за да изживея отминалите си години по-пълноценно. Почувствах дъха на реалния шанс да осмисля остатъка от дните си.


Днес вървя

и оцветявам в черно всички негативни емоции, които съм изпитал, а в бяло – положителните. Поглеждам картината – не виждам и спомен от бяло. Малко е стряскащо. Откъде се взе толкова черно? Като че ли хората сме някаква наелектризирана частица във Вселената, която привлича само черните прашинки, а отблъсква белите. Мисля, че турбуленцията дойде навреме. Предпочитам, преди да премина в друго измерение, да оцветя пейзажа на битието си в бяло. Не съм някой слабак, който ще се предаде и ще изостави белите фигури в живота си: разговорите с майка ми, прегръдките на дъщеря ми, доверието в погледа на сина ми, вярата в приятелството, силата на истинската любов… Сякаш вече мога да избутам от платното предателствата, изневерите, разочарованията, слабостите, безсилието, подмолната близост.


Поне ще опитам. Така съм възпитан – волята да влезеш в боя е по-ценна от победата на всяка цена.

Вече не ме е страх и се вглеждам в черното. Няма да бягам, да се примирявам и да съм безразличен. Откъде се взе? Някой някога ми беше казал, че е от средата, в която човек живее. Че да не съм живял само в тъмнина! Опитах се да се оправдая с това, че бялото е нежен цвят и лесно се мърси. Досущ като в живота. Не мога да изпера живота си, но мога да нанеса финалните краски с финес и да избера кой цвят от палитрата ще блести най-отгоре. Естествено, че избирам бялото. Естествено, че не съм наелектризирана безхарактерна частица във Вселената, която може да привлича само черните прашинки. С „микроскопа“ видях и друго – че сърцевината ми винаги е била бяла. Бялото се цапа лесно, но се предпазва с добра хигиена.


И знаете ли,

изведнъж повярвах, че някой когото много ценя очаква точно това от мен! Опитах се да го разпозная – приличаше на мен…
Сега мечтая да отида на някое непознато и дъждовно място. Да, просто ми се иска да вали, а не, че съм пристрастен към мрачното време. Да чувам дъжда, а не да го гледам. Да поговоря с влагата му на четири очи и да я предразположа да ми сподели нещо, защото тя идва отвисоко, а аз още нямам криле.
Разбрах, че всяко черно петно на моята житейска фреска е поредната кражба. Кражба, която доброволно съм позволил. Кражба, която съм извършил. И кой според вас е ограбения? Разбира се, че аз!


По-лесният избор е слабостта. Звучи банално, но погледнато през „микроскопа“, с който неочаквано се сдобих, виждам всяка нишка – въздишка на недоволство, примирение под тежестта, неспособността да защитя.
Приемам това като престъпление. Не към мен, а към тези, които обичам. Как човек, който любвеобилно прегръща слабост, би могъл да дари сила? Само подгизналият от слабост оставя на произвола тези, които обича. Каквато и страст да изпитваш към нещо неодушевено, то е просто хоби. Тези, които обичаш, са стимулът да облечеш мислите си в бяло.


Радвам се, че сега знам къде искам да отида. Мисълта без място за отмора се превръща в задъхана, никому ненужна дрипа.
Подминах бащината къща, срещнах приятел, разбудих спомени, сдобих се с очи и осъзнах – човекът е формата на точно онази чиста и облечена в бяло мисъл, открила своето дъждовно място за почивка.

Константин Кацаров – Автор

Купи моя книга

  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *